Всичко, което съм търсила всъщност е било точно пред мен - толкова близо.......... а не съм го виждала!

Как го разбрах ли?

Събудих се една сутрин, протегнах се и казах "добро утро прекрасен свят". Уау - как го казах това? Това аз ли бях? Моят глас? Кога съм си го помислила или усетила, че го казвам?
Не исках да мисля върху това.... Просто се усмихнах и усетих, че наистина светът е прекрасен......... Отново беше прекрасен.

Това беше онази сутрин, в която всичко започна някак по-различно. Отваряйки очи, светът ми изглеждаше по-красив. Почувствах се като участник в музикален клип. От онези в които има история, а не само визия. Историятя на момичето, което се събужда в леглото, слънцето е огряло стаята и, тя се е сгушила усмихната...става, прави си кафе............. и така нататък.
Онази сутрин се усещах някак лека. Каквото и да правех през деня, си мислех как съм била 2 години като омагьосана с Вуду магия кукла. Как е било възможно да правя разни неща, които сега виждам, че не са в мой стил да ги правя? Как е могло да харесвам храна, музика, филми, начин на прекарване на свободното време такива, каквито аз никога не съм харесвала? Да ям суха и безвкусна храна за да не надебеля? Та аз обичам торти! Обичам сладкото! Да и ще го ям!
Вуду кукла...такава ли бях?  Защото сега се чувствах свободна, неманипулирана! Сега усещах свободата да се изразявам както искам. Господи - благодаря ти!
Започнах да си правя равносметка - какво всъщност търсих през последните години? Какъв беше образът на мъжа, който исках? Какво трябва да притежава той? Започнах да нахвърлям разни качества, започнах да си представям и..........  в един момент направо не можах да повярвам какво се оказа - всичките тези неща, които съм искала ТОЙ (мъжът с главно М) да притежава, всъщност ги притежава един мъж, с който бях 5 години, и с който се разделих просто защото мислех, че е най-нерешителният човек на света.
Ами разбира се! Та той е почти всичко, което искам от един мъж! Хей - като казвам почти не си мислете, че това е някакъв компромис! Не - просто с годините научих, че няма 100%! Да винаги е хубаво да го гоним като число, но предпочитам да са 90% и за другите 10% да положим заедно усилия да ги добавим към 90-те.
Как е възможно да съм се лутала толкова време в търсене на човек, който всъщност през цялото време е бил толкова близо..........
Господи - искам да ти благодаря, че той ме чакаше.......... той е вярвал, че между нас има нещо голямо, иначе тази любов нямаше да издържи теста във времето.......

Ей такива неща обичам да чета!
Действай! И това си го препрочитай от време на време! Успех!

Дано бъдеш много много щастлива и човекът до теб да те оценява по достойнство! Хубаво е да се усмихваш и да усещаш света по по-различен начин.Да се чувстваш леко ... Дано миналото не те гнети никога повече!!!

ново двайсет!!!
отговор на защо... - обичала си себе си в него две години. нормално. ако се оглеждаме в Него красиви, сме красиви, ако ни отхвърлят, ставаме грозни. Браво, че реагираш светкавично, чисто по мъжки. Без съмнения, без бавене.